Постинг
28.10.2007 15:49 -
Е dedicato a te Amica mia Perchе eri in mia vita compagnia Eri il sole che splendeva su di me E il cielo azzuro come me Ti diceva “grazie”
Автор: 7days
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1821 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2007 15:50
Прочетен: 1821 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 28.10.2007 15:50
Господи...от векове не съм писала тука. А имам толкова много неща да споделям. Тцъ-тцъ-тцъ
Счупи ми се MP3 - то! Не се е счупило де, искам да кажа...развали се, не работи. И е на поправка...сигурно ще го заменят, добре че е в гаранция. Та както и да е, всичко това е свързано с много кхъм...формалности и ще ми го дадат чак след около...20 дни. Поне така ми каза баща ми. Как може точно на мен да се падне прецаканото? Е както и да е.
Болна съм. А аз мразя да съм болна. Ненавиждам направо. Пък и не ми е ясно как точно съм е разболяла....като се има предвид че почти не съм излизала от вкъщи откакто започна ваканцията...
Като говорим за ваканцията...не искам да свършва стачката. Просто...не искам. Не мога да си представя как ще се върна в училище...при учителките и съучениците. Направо настръхвам. Да беше две седмици по дълга стачката... и без това синдикатите прецакаха учитлите и то доста. Не ме гледайте така. Не съм толкоз злобна колкото изглеждам. Просто като на всеки друг човек не ми се ходи на училище.
По добре да не мисля за това...трябва да си се наслаждавам на останалите свободни дни максимално. Ама те ще свършааааат!
Както вече сигурно сте разбрали много обичам ваканциите. Особено лятната (макар че зимата ми е любимия сезон). Я познайте защо? Най е дълга.
Само че преди (във веселите времена когато училището свършваше на 31 май) си беше още по дълга... ами сега.
Все тая.
Пиша фиковете но не толково колкото бих искала. Все се заплесвам по нета да си търся картинки или самата аз да чета фикове. А си бях казала че ще пиша повечко.
Страшно непостоянна съм. но най страшното е че си го знам. И нищо не мога да направя по въпроса.
А домашното... ужас и него трябва да го пиша. Ох ама не искам беее!
Ето оплаках ви се хубавичко а сега...или ще си лягам или ще попиша нещо (фик)
Чао от мен.
Счупи ми се MP3 - то! Не се е счупило де, искам да кажа...развали се, не работи. И е на поправка...сигурно ще го заменят, добре че е в гаранция. Та както и да е, всичко това е свързано с много кхъм...формалности и ще ми го дадат чак след около...20 дни. Поне така ми каза баща ми. Как може точно на мен да се падне прецаканото? Е както и да е.
Болна съм. А аз мразя да съм болна. Ненавиждам направо. Пък и не ми е ясно как точно съм е разболяла....като се има предвид че почти не съм излизала от вкъщи откакто започна ваканцията...
Като говорим за ваканцията...не искам да свършва стачката. Просто...не искам. Не мога да си представя как ще се върна в училище...при учителките и съучениците. Направо настръхвам. Да беше две седмици по дълга стачката... и без това синдикатите прецакаха учитлите и то доста. Не ме гледайте така. Не съм толкоз злобна колкото изглеждам. Просто като на всеки друг човек не ми се ходи на училище.
По добре да не мисля за това...трябва да си се наслаждавам на останалите свободни дни максимално. Ама те ще свършааааат!
Както вече сигурно сте разбрали много обичам ваканциите. Особено лятната (макар че зимата ми е любимия сезон). Я познайте защо? Най е дълга.
Само че преди (във веселите времена когато училището свършваше на 31 май) си беше още по дълга... ами сега.
Все тая.
Пиша фиковете но не толково колкото бих искала. Все се заплесвам по нета да си търся картинки или самата аз да чета фикове. А си бях казала че ще пиша повечко.
Страшно непостоянна съм. но най страшното е че си го знам. И нищо не мога да направя по въпроса.
А домашното... ужас и него трябва да го пиша. Ох ама не искам беее!
Ето оплаках ви се хубавичко а сега...или ще си лягам или ще попиша нещо (фик)
Чао от мен.
Търсене
За този блог
Гласове: 75
